През 680 г. българите укрепват своя лагер в естествена вдлъбнатина заобиколена от хълмове защитен от степните ветрове а стражите виждат отдалеч нападателите. Този лагер се приема от хан Аспарух за столица на България. Впечатляват размерите на укреплението, разположено в/у 23 кв. км., има дълбок ров със насип и дървена ограда. Първоначално жилищните и административните сгради са били дървени. През 811 г. Никифор опожарява плиска и Крум построява дворец от камък и обгражда административната част с каменна стена , храмовете и жилищата на аристокрацията са обградени с тухлена стена. Така се оформят външен град където живее обикновеният народ и вътрешна цитадела за хана и болярите. За по-голяма сигурност при нападения била изградена система от тунели, които излизали извън крепостните стени Още в 9 в. Плиска е разполагала с водопровод за прясна и мръсна вода бани а жилищните сгради са се затопляли чрез система от теракотения тръби . Омуртаг построява нова тронна зала и разширява двореца. Основната порта за крепостта е източната , която и днес може да се види освен това можеш да се разходиш по откритите тунели. След християнизацията Борис преобразява столицата на мястото на езическите храмове е изградена Голямата базилика състояща се от църква, манастир и аязмо. Тази религиозна сграда се превръща в религиозен и духовен център за държавата. По време на археологически разкопки е открита бронзова звезда с 7 лъча и халка за окачане . Всеки лъч има прабългарски рунически знака изобразяващи познатите планети и дните от седмицата- луна и понеделник, Марс и вторник, Меркурий и сряда, Юпитер и четвъртък, Венера и петък, Сатурн и събота, слънце и неделя на обратната страна е начертан знака IYI. Столицата Плиска е административен и духовен център на държавата от 681 - 893 години