Симеоновите войни носят богата плячка за царя, болярите и висшия църковен клир, големите църкви и манастири получават поземлени владения а висшите духовници се обогатяват и водят живот несъобразен с духовния сан. Това рефлектира сред обикновения българин и много бързо събужда желанието за справедливост а при Симеоновото семейство спомена за ослепения Владимир и законите на Тангра. Престолонаследника Боян видял блясъка на Византия и охолния живот се обръща към старата вяра и чистото ранно християнство където всичко е естествено без злато интриги и лъжи. Той се занимава с лечение и някой смятат, че пръв започва да разпространява новото учение за чиста църква без храмове и злато хората просто да живеят в единство с природата Поп Богомил е истинския проповедник на дуалистичното учение сред народа литературата която разпространява е представена от официалната църква като еретическа и много често изгаряна. Последователите на поп Богомил се обединявали в общини ръководени от дедец техни сборища се превърнали пещери стари капища или водоеми. Цар Петър няколко пъти е търсил среща с Богомил и вероятната причина за това отношение е факта, че брат му също е член на това учение. Друг богомилски проповедник е лечителя Василий Врач византийски поданик който се опитвал да върне християнството към неговия първоначален чист вариант. Той нямал късмета на Боян и Богомил преследван с години най накрая бил изправен пред църковен съд и осъден за разпространение на ерест. Това учение за чиста християнска църква намерило последователи и в западна Европа но там неговите последователи били подлагани на системни преследвания а литературата разпространявана от тях била изгаряна. В трудни за държавите години народът намира отдушник в такова учение за да намери покой и отговор на въпросите които го мъчат